EMDR терапия за дентална фобия
Денталната фобия е клинично състояние, което засяга от 5 до 15 % от хората и се характеризира със силна тревожност от зъболечението, която води до избягване на лечението. Тревожните пациенти са по-склонни да отлагат лечението и да отменят посещения при зъболекаря. Това води до „порочен кръг“, при който нивото на дентална тревожност се засилва още повече и това резултира в напредване на заболяването поради отлагане на посещенията.
Проучване от 2000 година на университета в Гьотеборг установява, че 93% от лицата, страдащи от дентална фобия, съобщават поне един допълнителен екстремен страх освен денталната фобия, а също и че 50% от пациентите съобщават за 5 или повече силни страхове. Тези резултати показват сложността на състоянието и че денталната тревожност може да представлява не само специфична страхова реакция, но и състояние, при което е един от няколкото страхове в един по-сложен тревожен синдром. Лицата с продължителен страх могат да съобщят, че страхът им от зъболекарския кабинет, и избягването му, предизвиква чувство на срам и непълноценност, с негативно въздействие върху способността им да работят и върху социалния им живот. Освен това тези лица често съобщават за психосоматични симптоми, напр. главоболие и стомашни проблеми.
Денталната тревожност има сходни характеристики с много клинични тревожни разстройства, а особено характерни са сходствата с други фобии и така наречените специфични страхове. Тези често изтощителни състояния включват няколко различни измерения:
когнитивни, т.е. нереалистичната преценка на предстоящото посещение при стоматолога или самото посещение,
емоционални, т.е. интензивното преживяване на страх и безпокойство, които могат да предхождат с дни посещението в денталния кабинет,
поведенчески, като чисто техническото избягване, отмяна на часа, драматични сцени на зъболекарския стол и т.н.
и физиологични компоненти, както при всяка реално преживявана стресова ситуация: прилошаване, стягане в гърлото, чувство за гадене, чувство за задавяне при интервенцията, разбира се и чести позиви за посещение на тоалетната;
Страх, тревожност, фобия
Да разграничим трите различни термина относно притесненията в стоматологията: дентален страх, дентална тревожност и дентална фобия. Денталният страх се предизвиква от реален, непосредствено присъстващ, специфичен стимул (напр. игли, убождане), докато при тревожността източникът на заплахата е неясен, двусмислен или не присъства непосредствено. Емоционалните реакции обаче са почти еднакви и в двете ситуации.
Елементите на страха могат да бъдат разделени на две категории: субективни (включващи емоции и когниции) и обективни (включващи поведение и физиологични реакции). Субективното преживяване на пациента при зъболечението е най-важният канал за последващото му поведение (напр. избягване или не) по отношение на зъболечението. Познаването и работата по субективния дентален страх на пациента е по-подходящо от познаването на обективния му дентален страх.
Когато човек започне да демонстрира прекомерен и необоснован страх от определени обекти или ситуации, които в действителност не са опасни, то най-вероятно говорим за специфична фобия, както е посочено в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5). Основните характеристики на специфичната фобия са, че страхът се предизвиква от специфичен и ограничен набор от стимули и че сблъсъкът с тези стимули води до силен страх, а страхът е „непропорционален“ на действителната заплаха или опасност. В още по-голяма конкретика тези стимули могат да са:
от ситуация (фобии от зъболекарски стол, затворени пространства, поставяне на маска, асансьори и т.н.)
от кръв, нараняване, убождане (фобии от поставяне на инжекция, гледане на кръв, гледане на операция и т.н., при деца може да бъде от конкретна работна униформа на стоматолога)
други видове (задушаване, задавяне, повръщане, заразяване с болест и т.н.)
Денталната фобия през погледа на EMDR терапията
(Eye Movement Desensitization and Reprocessing в превод Намаляване на чувствителността и Повторна преработка на Травмено преживяване през Стимулация на очните движения) EMDR е цялостен, интегративен психотерапевтичен подход. Той съдържа елементи от много ефективни психотерапии в структурирани протоколи, които са предназначени за постигане на максимален ефект от лечението. Те включват психодинамични, когнитивно-поведенчески, междуличностни, емпирични и ориентирани към тялото терапии.
Когато се случи травмено събитие, то може да се запечата в мозъка заедно с оригиналната картина, а също звуци, мисли и особено неприятни чувства. Спомените се преживяват отново и отново, вместо да останат просто спомени. Тъй като преживяването е заключено някъде там в паметта ни, то продължава да се задейства всеки път, когато се появи някакво напомняне (много често дори ни е трудно да намерим връзка с конкретното реално събитие). Травмата се преживява като оголен нерв на зъб. Тези неправилно съхранени или заклещени образи, мисли или чувства са много притеснителни и дори могат да предизвикат ретроспекции на първоначалното събитие. Те могат да бъдат в основата на преживяван дискомфорт, а понякога и на много негативни емоции, като страх и безпомощност, които сякаш не са подвластни на контрол. Това всъщност са емоции, свързани със старото преживяване, които се задействат и в много случаи, както по-горе казахме, нямат нищо общо с настоящето. Ето така изглежда денталната фобия през погледа на EMDR терапията. Смущаващите случки могат да бъдат съхранени в мозъка в изолирана мрежа от спомени, а това пък пречи на психологическата преработка да се осъществи, и следователно на ученето от преживяването да се осъществи. Старият материал (спомен от травмен момент) продължава да се задейства отново и отново. В друга част на мозъка, в отделна мрежа, се намира по-голямата част от информацията, от която се нуждаете, за да я разрешите. Тя просто е възпрепятствана да се свърже със стария материал. С EMDR терапия съдействаме свързването на двете мрежи.
В ЕМДР терапията използваме двустранна стимулация, така че и лявата (отговорна за логиката), и дясната (отговорна за емоциите) половина на мозъка да участват в обработката на спомена: дясната страна на мозъка позволява да изпитваме емоциите, а лявата страна на мозъка добавя логическото мислене, което поставя нещата в перспектива. Движенията на очите, които използваме в EMDR, отключват системата и позволяват на мозъка да обработи несъзнателния материал (преживяването).
EMDR терапията може да помогне за идентифициране и обработка на основните причини за денталните страхове, като например минали негативни преживявания или травми, свързани със стоматологично лечение. Чрез насочване и преработване на тези спомени и свързаните с тях емоции EMDR терапията може да намали свързаната със зъболечението фобия или тревожност. EMDR разчита на първичната функция на мозъка: да преработва информацията много ефективно, за да осигури ученето ни от опита. Подобно на способността на тялото да лекува раните ни, така мозъкът е в състояние да намери начин да се справи дори с най-трудните ни преживявания.
Развитие на положителни ресурси: Терапията EMDR се фокусира и върху изграждането на положителни ресурси и силни страни у хората. Това може да включва идентифициране и укрепване на вътрешни ресурси, като устойчивост, самочувствие и чувство за безопасност, които могат да помогнат на хората да се чувстват по-силни и да контролират своите стоматологични преживявания. Развиването на положителни ресурси може да допринесе за по-позитивна и спокойна нагласа, когато се сблъсквате със стоматологични проблеми.
За пациенти, които изпитват абсолютен ужас от зъболекаря! - за разлика от терапията с разговори, могат да се радват на положителни резултати само след няколко сесии.
Източници:
Armfield, J.M., 2010. How do we measure dental fear and what are we measuring anyway?. Oral health & preventive dentistry, 8(2).
De Jongh, A., Van den Oord, H.J.M. and Ten Broeke, E., 2002. Efficacy of eye movement desensitization and reprocessing in the treatment of specific phobias: Four single‐case studies on dental phobia. Journal of clinical psychology, 58(12), pp.1489-1503.
Doering, S., Ohlmeier, M.C., de Jongh, A., Hofmann, A. and Bisping, V., 2013. Efficacy of a trauma‐focused treatment approach for dental phobia: a randomized clinical trial. European journal of oral sciences, 121(6), pp.584-593.
Henning Abrahamsson, K., Berggren, U. and Carlsson, S.G., 2000. Psychosocial aspects of dental and general fears in dental phobic patients. Acta Odontologica Scandinavica, 58(1), pp.37-43.
Jaakkola, S., Rautava, P., Alanen, P., Aromaa, M., Pienihäkkinen, K., Räihä, H., Vahlberg, T., Mattila, M.L. and Sillanpää, M., 2009. Dental fear: one single clinical question for measurement. The open dentistry journal, 3, p.161.
Luber, M. ed., 2018. Eye movement desensitization and reprocessing (EMDR) therapy scripted protocols and summary sheets: Treating eating disorders, chronic pain and maladaptive self-care behaviors. Springer Publishing Company.
Shapiro, F. ed., 2002. EMDR as an integrative psychotherapy approach: Experts of diverse orientations explore the paradigm prism. American Psychological Association.