EMDR терапия за деца и юноши
EMDR терапията е призната от Световната здравна организация (2013 г.) като ефективна терапия за деца и юноши, които са преживели травматични събития, също така от Международното дружество за изследване на травматичния стрес (ISTSS, 2018 г.) има най-висока препоръка за деца и юноши с посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Не е тайна, че също като възрастните, децата и юношите се чувстват потиснати след травмено преживяване. В повечето случаи симптомите се подобряват в рамките на няколко седмици. За съжаление, малък процент от тях развиват симптоми на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), както и други симптоми като тревожност или безнадеждност. Посттравматичното стресово разстройство се причинява от невъзможността за естествено преработване на травматичното събитие, често когато травматичното събитие е особено потискащо, шокиращо или тревожно. Дистресът може да продължи месеци или дори години. Получаването на подходящ вид подкрепа може да помогне на детето да се справи със случилото се, така че то да не продължи да го засяга до края на живота му.
EMDR терапията може да се прилага във всяка възраст и може да бъде адаптирана към деца, юноши, възрастни и възрастни хора.
EMDR съчетава въображение, когнитивни и психоаналитични техники. Предназначена за лечение на психологически травми, емоционален шок и скръб, EMDR може да бъде и да се използва за лечение на невротични проблеми като фобии, тревожност и депресия. При деца и юноши няколко проучвания са показали, че EMDR терапията има забележителна ефективност върху няколко проблемни състояния и особено върху посттравматичното стресово разстройство (ПТСР).
Проучване с деца на възраст 8-18 години, които са развили посттравматично стресово разстройство след единично травматично събитие, показва, че почти 92 % от децата вече нямат посттравматично стресово разстройство след около четири сесии на EMDR. Изследването твърди, че една година по-късно те все още не са имали ПТСР. - „Мястото на EMDR при деца: преглед на литературата“ Cambridge University Press, 2023, M. Raissouni*, S. Benhammou and S. Belbachir
Признак, че детето или тийнейджърът ви може да се бори със симптоми на травма след травматично събитие, може да бъде:
натрапливости (епизоди на "припомняне" на първоначалното събитие),
ретроспекции (когато се държи така, сякаш преживява отново първоначалното събитие) или
избягване на напомнянето за събитието,
както и поведенчески или емоционални промени.
Какво представлява психологическата травма?
Психологическа травма може да възникне, когато детето ви преживее или еднократно събитие, или дълготрайно, или повтарящи се събития, които са толкова непреодолими, че засягат способността му да се справя или да осмисля случилото се. Примерите за травмиращи събития включват:
Тежки инциденти, напр. катастрофа на пътя:
Калин (14 годишен) е сприхав, гневен, трудно му е да ходи на училище, не успява да общува добре със сестра си и майка си и т.н. От майката знаем, че е преживял тежка автомобилна катастрофа с майка си и сестра си. Откриваме, че не може да се освободи от натраплива картина мигове след сблъсъка на двата автомобила, а именно странно изкривената счупена ръка на сестра му и погледа й в този момент.
Скръб, загуба или отсъствие на родител (баба, дядо също):
Сашо (на 12 години) от няколко седмици говори за смърт, Исус ще го повика, понякога плаче без причина, объркан и емоционален в ежедневните си задачи. Откриваме, че не може да се отърве от картина на болния му дядо на смъртното му легло. Няколко дни по-късно дядото почива, а Сашо се потапя в света на игрите и рекламите между тях на спасителна църква (или нещо подобно, което не става много ясно). Плаче от няколко месеца, защото се страхува, че ще се разболее и ще умре.
Медицински събития:
Боби е на 7 години и се страхува да ходи в тоалетната сама, защото там има чудовище. Всъщност избягва да бъде сама в жилището, тревожна е, има изразени тикове на лицето и нервно намества очилата си. Майката присъства на сесията и е изненадана да разбере, че процедурата по разширяване на зениците в очната клиника е била много страшна – щипало е на очите и са го повторили не два, а цели три пъти. Боби е в очната клиника с мама и тати, лекарите са много мили и разбиращи и въпреки това се оказва травмиращо за нея, заради продължителния дискомфорт в очите и неспособността да фокусира за известно време.
Физическо или емоционално насилие:
Емил се оплаква от болки в корема, за които лекарите не успяват да изолират причините. Той е много съвестно и възпитано дете, което се безпокои, че трябва да знае всичко, което госпожата попита в занималнята (разбираме, че тя така е казала). Емил осъзнава, че колкото и да учи и да внимава в час не знае всичко, което госпожата ще попита и остава застинал в този силен преекспониран страх. Отказва да ходи на училище и болките в корема са още по-добра причина мама да го оставя вкъщи, а той горещо обещава, че ще си научи.
или сексуално насилие:
Дани отказва да ходи на детска градина и се оплаква от болки в коремчето. В сесията разбираме, че се безпокои да ходи до тоалетна, защото другите момчета затискат вратите и не пускат да се излиза от клетките, а той може да остане там. Примерът е далече от представата ни за сексуално насилие в пълната му сила, но тук става дума за нарушено лично пространство в интимна дейност.
Още при какви проблеми може да помогне EMDR терапията:
тревожност и притеснения;
тъга;
изблици на гняв;
раздяла на родителите;
разгорещени спорове на родителите;
преместване в ново училище, град, държава;
проблеми с храненето;
проблеми със съня;
кошмари;
тормоз в училище – вербален или кибер – виж по-долу примера с Вики.
излагане на агресивно съдържание - наблюдаване на насилие – екранно или на живо;
пренебрегване от значима фигура;
природни или причинени от човека бедствия, войни и много други;
Всеки човек има различни начини да реагира на събитията. Това, което едно дете намира за травмиращо, друго дете може да не го намира за притеснително. Напълно различно биха изглеждали тези преживявания през интерпретацията на родителите. Травматично събитие е плашещо, опасно или насилствено събитие, което детето интерпретира като заплаха. Родителите и учителите работят усилено, за да предпазят децата, но все пак децата трупайки личния си опит попадат в ситуации, които интерпретират като опасни за тях събития – било то имиджово или физически.
Свидетелството на травмиращо събитие, което застрашава живота или физическата сигурност на близък човек, също може да бъде травмиращо, а това е особено важно за малките деца, защото тяхното чувство за сигурност зависи от възприеманата сигурност на фигурите на привързаност.
„Преразглеждане“ на травмата
За по-малките деца може да е трудно да се включат напълно в някои видове терапии фокусирани предимно на говорене, така че EMDR може да бъде ефективна и по-проста алтернатива. Терапевтичните сесии могат да бъдат адаптирани в зависимост от специфичните нужди и етапа на развитие на детето или юношата. Например вместо думи могат да се използват снимки, рисунки или терапевтът може да напише история или да разказва за травматичните събития, за да направи терапията по-достъпна за деца, които се затрудняват да говорят за травмата.
Някои родители може би ще се притесняват, че EMDR терапията ще „изправи“ детето отново пред изключително лош момент за него. В случая на Сашо по-горе майката и бабата присъстват на сесията. Майката е особено скептична. EMDR терапевтът трябва внимателно да направлява темпото на съвместната работа с детето, така че да е възможно най-комфортно за него. Протоколът на работа задължително включва инсталиране на положителни ресурси в детето преди да се подходи към проблемната ситуация/спомен. Децата биват деликатно водени да се връщат към травмата си по време на сесиите - но това не винаги означава да говорят за нея. Все пак процесът може да бъде психически и емоционално стресиращ за децата. Децата, които изпитват невъзможност да разберат какво се случва, да се защитят или на които им е липсвала защита от другите с онзи момент на травменото преживяване могат да се почувстват претоварени, преуморени от интензивността на физическите и емоционалните реакции в сесията и преживяването им отново. Интензивната умствена работа по време на сесията може да накара детето да се почувства отпаднало. Все пак преживява отново, макар и само спомняйки си, нещо изключително голямо, силно, страшно. Умората може да остане за известно време след края на сесията и в моята практика винаги препоръчвам да подремнат ако има такава възможност.
Пример:
Разговор с майката: Вики е в четвърти клас и майка й обръща внимание, че не само отказва да се снима с други деца, а и открито показва отхвърляне на външния си вид и се нарича грозна. Класната й споделя, че е спряла да се усмихва, защото има трапчинки на лицето си и това я прави още по-грозна. Говори тихо и неуверено, избягва да привлича вниманието на другите в общуването и споделя още други подобни твърдения от Вики, съпроводени със засилващо се себеотхвърляне.Сесията: Откриваме неприятна ситуация назад във времето, още от 2-ри клас. Работим я в една сесия от 60 минути. Макар да плаче прежиявавайки наново спомена от неприятния момент, Вики предпочита майка й да изчака отвън на дивана пред кабинета.
2 седмици по-късно: Майката: „Разказвам ситуацията - вчера ми беше паднала батерията на телефона, слагам го да се зарежда и като се включи ми се показва нейна снимка на дисплея и казах “Ааааа ето красотичката ми се появи”, тя надзърна и каза “Е да, на тази снимка съм излязла доста добре”. Тази снимка е от преди една година от фотосесия и тя всеки път като ги е гледала казваше, че изглежда ужасно. Не знам какво друго мога да направя освен да кажа голямо Благодаря…“
Когато се случат неприятни неща, мозъкът трудно събира всички части и в резултат на това нещата, които хората казват или правят, или нещата, които децата виждат, чуват, миришат или докосват, могат да предизвикат неприятни спомени, объркани мисли, чувства и телесни усещания, свързани с тези неприятни неща. ЕМДР помага на мозъка да събере всички парчета, така че неприятните неща да ни напуснат, а добрите неща или нещата, които сме научили от тях, да останат и да станем по-силни. След това мозъкът може да „сдъвче“ и усвои всички объркани чувства и мисли, както и неприятните усещания, които може да имаме в тялото.
*Случаят Вики се публикува със съгласието на майката.
**Примерите Калин, Сашо, Боби, Емил и Дани са с променени имена. Сесиите са били с продължителност от 60 до 90 минути.
