EMDR за Codependency (съзависимост)
Какво е съзависимост или „зависимост от взаимоотношенията“?
Съзависимостта е модел на отношения, при който човек жертва собствените си нужди в полза на някой друг - партньор, приятел или член на семейството. В такава (съзависима) връзка единият партньор разчита на другия да задоволи емоционалните, психическите, финансовите, духовните или физическите му нужди и да потвърждава самочувствието му. Fischer and Spann (1991) определят съзависимостта като дисфункционален модел на взаимоотношения, характеризиращ се с екстремна фокckусираност върху другите, вяра в собственото безсилие, затруднения в изразяването на чувства и придобиване на самочувствие от поддържане на грижовни взаимоотношения. Някои автори наричат съзависимостта прекомерна загриеност за живота на другите, а други виждат големи прилики със зависимостта от любов. O’Gorman през 1993 г. предлага термина заучена безпомощност, като очаква, че разпозналите се в този синдром ще потърсят терапевтична помощ, именно защото е заучена. В същността си съзависимостта е придобито поведение, а не психично заболяване и това я прави подходящ обект на терапевтична работа. Тя обаче може да бъде свързана и с психични състояния, като тревожност, депресия, зависимости от вещества и алкохол, ниско самочувствие и стрес, гранично личностно разстройство, зависимо личностно разстройство и нарцисизъм. Терапевтът може да установи наличието на такива състояния и да ги таргетира в терапевтичния план за съзавизим клиент.
Как изглежда една съзависима връзка (среща се и термина ко-зависима)?
В съзависимата връзка липсва баланс - единият (а понякога и двамата) поема ролята на „спасител”, докато полага усилия да изрази или вземе на фокус собствените си нужди. Някои от признаците за съзависимо поведение в една връзка включват:
Усещане, че трябва да „стъпваш на пръсти“ около другия човек, за да избегнеш конфликти. Трудност при откритото изразяване на собствените чувства и емоции.
Усещане за необходимост от за искане на разрешение от другия, преди извършване на ежедневни дейности. Усещане, че винаги трябва да вдигнеш телефона, когато другия звъни и чувство на тревога и вина, ако по някакви обективни причини пропуснеш обаждането.
Опити да промениш или „спасиш“ другия от злоупотребяващо поведение или зависимост. Типичен пример за това: Партньорът на една жена има проблем с употребата на психоактивни вещества: тя мисли, че той ще се възстанови заради нея, ако му покаже достатъчно любов. Тя е склонна да се обвинява за всеки конфликт във взаимоотношенията им и да поставя неговите нужди пред своите.
Усещане за отговорност за действията на другия човек. Поемане на непоискани задължения, като например събуждане всяка сутрин за работа на порасналата вече 28-годишна дъщеря.
Нужда от одобрение или потвърждение от партньора, че действията са правилни. Вяра в собственото безсилие и тенденция да се възприемат другите като прекалено силни.
Нужда да се спасяват другите: Приемане на роля на защитник (спасител) и предоставяне на непоискани решения на проблемите им. Извършване на действия в полза на другия, дори ако това причинява личен дискомфорт.
Отказ от личното време в полза на другия. Ангажиране във взаимоотношения, в които преобладава чувството за постоянно даване на другия, докато той рядко оказва някаква подкрепа.
Загуба на чувството за себе си поради връзката. Перфекционизъм: Трудности при приемането на критика, поставяне си нереалистични стандарти или чувство на несигурност при допускане на грешка.
Ниско самочувствие: борба със самочувствието, убеждението, че не заслужаваш щастие, търсене на одобрение от останалите.
Проблеми с контрола: Чувство, че самочувствието зависи от благосъстоянието на другите и нужда от помагане на другите, което може да бъде възприемано като опит за контрол).
Липса на граници: затруднения при поставянето на лични граници, а също така и при приоритизирането на собствените нужди. Например поемане на всички разходи по жилището и за партньора, защото в момента е в труден период и се нуждае от време да стъпи на крака. (Този период продължава години, той лежи на дивана и обяснява, чее „така в бизнеса“).
Съзависимостта като поведение обикновено се научава в детството и е силно повлияна от семейната динамика, в която детето расте. Някои от рисковите фактори за развитие на съзависими поведения са:
Дисфункционална семейна динамика: Израстването в среда на тормоз или критика може да бъде предпоставка за чувството за несигурност в отношенията в бъдеще.
Пренебрегване в детството: Поведението на родител, който игнорира нуждите на детето или видимо поставя собствените нужди над тези на детето, може да насърчи развитието на съзависимост.
Изоставяне в детството: Напускането на единия или и на двамата родители може да доведе до страх от изоставяне в други бъдещи взаимоотношения.
Тревожна привързаност: Формиране на тревожна привързаност, когато човекът, който се грижи за детето, редува прояви на обич и присъствие с дистанцираност и недостъпност. Например претоварен от работа и гонещ крайни срокове родител, който работи home office и „отсъства“. От своя страна детето не пропуска да влезе в стаята: това са онези сладурковци, които ги познават всички колеги, защото се появяват в работните колове на родителите си.
Контролиращ или прекалено грижовен родител може да попречи на децата да развият умения за поставяне на лични граници и за разпознаване на безопасните граници.
Злоупотреба или травма в детството: Физическа, емоционална или сексуална злоупотреба и други травматични преживявания в детството могат да доведат до съзависимост.
Недиагностицираното или нелекуваното психично заболяване на родител (каквито са гранично, нарцистично или зависимо личностно разстройство) може да накара детето да потиска собствените си нужди.
Разбиране на EMDR терапията през призмата на Дисфункционално съхранената информация и Модела за адаптивна преработка на информацията (AIP)
Моделът за адаптивна преработка на информация (AIP) е теоретичната база за разбиране на EMDR терапията Shapiro (2001). Моделът AIP разглежда повечето психологически патологии като произтичащи от по-ранни житейски преживявания, които задействат продължителен модел на възприятие, афект и поведение. Психопатологията се разглежда като резултат от въздействието на по-ранни неразрешени травматични преживявания, които се съхраняват в нервната система в неадаптивна форма, специфична за състоянието. Дисфункционално съхранените спомени са основните феномени, които водят до неадаптивно справяне вследствие на непълно обработени тревожни житейски преживявания. Когато някой преживее психологическа травма (рисковите фактори за развитие на съзависими поведения, които изброихме по горе в материала например), изглежда, че в нервната система може да възникне дисбаланс, причинен вероятно от промени в невротрансмитерите, адреналина и т.н., обяснява Шапиро. Поради този дисбаланс системата за обработка на информация не може да функционира оптимално и информацията, придобита по време на събитието, включително образи, звуци, емоции и физически усещания, се запазва неврологично в своето смущаващо състояние.
ЕМДР се основава на модела за адаптивна обработка на информацията, т.е. всеки човек има както вродена способност да се движи към здраве и цялостност, така и вътрешна способност да го постигне. Когато това движение към здраве е блокирано и не е свързано с органични различия, EMDR терапията ефективно помага възстановяването на усещане за здраве, връщането към това усещане за хармония и баланс в нас.
Източници:
Dolores Mosquera and Jim Knipe , Journal of EMDR Practice and Research, 1 Jan 2017,
Vol 11, Issue 1
Judith Fischer , Lynda Spann, L. (1991). Measuring Codependency.
Fatemeh Karimi Ahmad Abadi, Masomeh Maaref Vand, Hakimeh Aghaee, Jurnal UMP Social
Sciences and Technology Management Vol. 3, Issue. 2,2015
Rebecca Warner, Genetic Social and General Psychology Monographs · February 2000
Кредит за изображението: Ян Мартинов