Разбиране и EMDR терапия с Нарцистично личностно разстройство (Narcissistic Personality Disorder)
Нарцистичната личност се характеризира с прекомерна любов към себе си, чувство за превъзходство, търсене на внимание и експлоатация в отношенията с другите. Класическата дефиниция вижда нарцисизма от три различни перспективи: поведение, взаимоотношения с другите и преживявания на нарцистичната личност.
Поведението на нарцистичния човек
Различните поведенчески аспекти на нарцистичната личностна структура са дефинирани през 2002 от Delroy Paulhus и Kevin Williams в групи от черти наречени „тъмната триада”.
1/ Нарцисизмът е анормално личностно разстройство, но може да се разглежда и като нормален аспект на личността, включващ идеали за доминиране, експлоатация и чувство за право (Lee & Ashton, 2005).
2/Макиавелизмът включва студено и манипулативно поведение, както и неискреност и безчувственост. Хората с високи резултати по скалата на макиавелизма са склонни да използват измама и манипулация за собствена изгода (Jakobwitz & Egan, 2006).
3/ Психопатията се отнася до чувство на висока импулсивност, ниско равнище на разкаяние и търсене на силни усещания (Paulhus & Williams, 2002). Подобно на нарцисизма, психопатията може да се разглежда както от клинична, така и от неклинична гледна точка.
Тъмната триада на личността се занимава с тези черти на субклинично ниво, което варира в рамките на нормалната популация. Въпреки че всеки от трите конструкта може да има някои уникални характеристики, които не се срещат при другите два, те споделят някои общи елементи, като експлоатация, манипулативност и преувеличено чувство за собствена значимост.
Начините, по които нарцистичният човек мисли за взаимоотношенията с другите
Нарцистичните личности на повърхността показват липса на емпатия или загриженост за реакциите на другите хора към тях. Понякога липсата на емпатия и егоизмът са само защитен механизъм. За да се разбере напълно това, е необходимо да се осъзнаят и основните проблеми със самоопределянето, които стоят в основата на поведенческите решения на нарцисизма. Трудно е да съчувстваме на нарцисите, но те не са избрали да бъдат такива. Естественото им развитие е било забавено поради неправилно отглеждане в ранна възраст, обикновено от родител, който не е осигурил достатъчно грижи и възможност за идеализация. Някои автори смятат, че причината се крие в прекомерната близост със задушаваща майка, докато други я приписват на родителска строгост или критичност. Както при всеки психологически проблем, лечението с EMDR терапия (Eye Movement Desensitization and Reprocessing в превод Намаляване на чувствителността и повторна преработка на травмено преживяване през стимулация на очните движения) изисква разбиране за това как ранните преживявания водят до бъдещи симптоми. Демонстрираните прояви на нарцисизъм, каквито са склонност към величие, използване на другите, арогантност, междуличностни проблеми и проблеми с управлението на гнева, са добре познати особено през работата с партньорите на нарцистични личности търсещи изход от токсична връзка. За хора, които са били наранени по този начин, е необходимо да се обърне внимание на това как малтретирането е причинило чувства и самоопределяне като безпомощна жертва. Нарцистичната личност много по-трудно решава да предприеме терапия и поради това е едно голямо терапевтично предизвикателство. Когато клиентът е личност с нарцистични черти, е необходима различна перспектива, която отчита опита на този човек за себе си и другите, а също и осъзнаване от страна на терапевта как нарцистичният стил може да попречи на този човек да се наслаждава нормално на удовлетворяващи житейски преживявания, да постигне терапевтични цели и здрави взаимоотношения с другите. Скритите мотиви на нарцистичното поведение, разбирането на защитните психични структури, които пречат на достъпа до основните неблагоприятни преживявания, лежащи в основата на симптомите, са крайна цел за работа в EMDR терапията.
Как се чувства нарцистичният човек
Нарцистичните хора влагат много енергия не само в адаптирането, но и в това да изглеждат примерни и по-добри от другите. Повечето хора биха се разтревожили до известна степен, ако изглеждат неудобни или несъвършени в очите на другите, но за нарцистичния човек тази тревога вероятно се усилва, защото е загуба на важна защита срещу нерешени тревожни чувства.
Под повърхността на нарцистичното поведение е възможно да се крият най-различни травматични преживявания от детството. Моделът се формира много рано и не е изненадващо как - обикновено през отношението на родителите към детето. То може много да се обърква, когато получава различни образи за себе си например, когато единият родител играе добрият идеализирайки детето, а другият е лошият, остро критикувайки. В работата с родители, като подготовка за същинската среща с дете за EMDR терапия често чувам това разпределение на ролите вкъщи като успешна формула във възпитанието. Поляризираната стратегия на родителски реакции е много объркваща за детето, твърди Van der Hart 2008, 2012 и също много объркващо е когато детето не получава от нито един от родителите достатъчно отражение и признание на собствения си вътрешен опит и отчаяно търси начин да получи положително отношение от единия или от двамата родители. Стремежът да бъдеш перфектен в очите на другите не е наистина удовлетворяващ от гледна точка на връзката с тях, но може да се превърне в „заместващо действие”, силно мотивирано поведение с цел да се получи поне малко усещане за връзка. Може да се превърне в отчаяно търсене на положително отношение.
Родителите на детето могат да имат нарцистични черти, които са скрити за хората извън семейството, но са попивани като единствен или успешен модел от децата им (Mosquera, 2012). Семейната среда може да изглежда „нормална“ на повърхността, но на по-дълбоко ниво може да има недостатъчно хармония, усещане на хладина във връзката, нездравословна привързаност и непризнаване на нуждите на детето. Дори когато хората, които се грижат за детето, не са явно нарцистични, те могат да използват детето като компенсация за своите неудовлетворени желания и/или убеждения. Смята се, че ако децата растат в семейство, което не им осигурява достатъчно грижи, ще се стремят да задоволяват нуждите на родителите си, за да поддържат необходимата връзка с тези, които се грижат за тях. Наблюдаваме, пишат Dolores Mosquera, Jim Knipe, че когато родителят има нарцистична личност, дори и в скрита форма, основният начин за връзка с родителите може да бъде детето да се превърне в „нарцистичен обект“ на родителя, дете, което изглежда идеално. По този начин се установява връзка между родител и дете, но цената за детето е отричане на конкретните вътрешни нужди и качества, които родителят не може да признае или толерира. Тази ситуация може да се влоши, ако детето стане обект на прекомерни и нереалистични похвали, разглезване и прекомерни положителни очаквания (независимо дали детето е необичайно талантливо или не). Опознаване на ценността на превъзходството върви ръка за ръка с още едно голямо объркване. Чувството за превъзходство и величие може да бъде вълнуващо за детето, но също така може да бъде източник на огромен емоционален натиск и да не съответства на действителните способности или поведение на детето. (Dolores Mosquera, Jim Knipe)
Високата уязвимост към негативните оценки на другите
Идеализираният Аз-образ на нарцистичния човек е изкривяване на реалността и той/тя инвестира много усилия в поддържането на този образ. Всяка критична обратна връзка, всяка изказана истина, всяко възприемане на реалността може да бъде много заплашително, а останалите могат да бъдат възприемани като заплаха. Тонове усилия могат да бъдат изразходвани в действия по защита на Аз-а от атаките на реалността.
Човекът с нарцистични черти отхвърля всичко, което не се вписва в неговото величествено усещане за себе си, т.е. възприема другите (и себе си) по изкривен начин. Другите хора, както и някои части от Аз-а, се обезценяват и отделят, което води до невъзможност за интеграция в цялостната структура на личността на този човек, а също до невъзможност за вътрешен диалог в структурата на Аз-а. С порастването на детето цената, която трябва да плати за връзките си, е да продължи да бъде перфектното въплъщение на „перфектното дете“. Детето може да пренасочи това си вярване и към хората като цяло и да продължи да действа, сякаш приемането му от другите хора зависи единствено от: „Трябва да съм перфектен, за да съм поне малко добре“. Скритата предпоставка, която не винаги е съзнателна, но е силно присъстваща в убежденията на човека за взаимоотношенията, е : „Ако другите не са съгласни с моето усещане за мен, те ме атакуват!“ Когато човек навлезе в зрялата възраст, обратна връзка, че не е съвършен(а) ще породи висока реактивност към критиките от другите. Разбира се, другите хора се възмущават от това и реагират с отдръпване, което от своя страна предизвиква стари спомени за изоставяне и безразличие у нарцистичния човек.
Поради горепосочените причини терапията на нарцисизма с EMDR се насочва към ранни травми от пренебрегване, при които безразличието на родителите към детето може да повлияе на детето да се превърне в почти перфектно копие на това, от което се нуждаят родителите. EMDR е интегративен психотерапевтичен подход, който подчертава ролята на системата за обработка на информация в мозъка за облекчаване на соматичните и психологическите последствия от стресови събития. Настоящите емоционални проблеми, които не са причинени от органичен дефицит или физически увреждания, се разглеждат като резултат от неправилно обработени спомени за тревожни или травматични преживявания (Shapiro, 2001).
