EMDR терапия за лоша връзка с храната – преяждане 1

Тези, които познават разстройство на храненето свързано с преяждане, имат объркана, противоречива и изпълнена със срам връзка с храната. Храната е най-добрият приятел и безопасно убежище! Храната е и враг – нещо, което предизвиква мисли, изпълнени с вина, притеснения за спазването на хранителния режим, „изневеряване“ на диетата и (поредното) покачване на тегло. Храната също така е и кратко прекъсване и почивка от най-трудните моменти в ежедневието или тежките, непреодолими житейски събития.

Когато има в изобилие, всеки понякога използва храната, за да задоволи нужди, различни от глада. Но когато употребата на храна се превърне в модел, който нарушава душевното спокойствие, вероятно има скрито хранително разстройство. Някои често срещани причини за преяждане според Amy Pershing (https://www.thebodywiseprogram.com):

  • Отвличане на вниманието от чувства, от други хора, от страшни ситуации или стресови фактори;

  • Награда;

  • Бягство;

  • Бунт (срещу диетите, нуждите на другите, „правилата“);

  • Забавяне на времето/избягване на страшни/стресиращи въпроси или проблеми;

  • Грижа за себе си, като си позволявате всякаква храна, за която имате желание;

  • Определяне на границите на „моето пространство“ или време за себе си;

  • Успокояване на самотата;

  • Успокояване на тревожността, страха, срама, скръбта;

  • Изразяване на чувства: гняв и болка.

При много хора поведението на преяждане се развива в детството. Храненето освобождава невротрасмитери, които носят успокояване и усещане за комфорт. Обръщането към храната е мощна стратегия за справяне, когато светът изглежда несигурен, а често е и единствената възможност, която детето има на разположение. В работата ми с деца с проблемна връзка с храната често наблюдавам как родителите предлагат на детето си храната като вариант на отпускане след тежък ден в училище (детската градина), награда при разрешаване на конфликтна ситуация, алтернатива на майчината грижа и споделено качествено време с детето. Връзката на детето с храната е защита, когато другите опции не са налични или безопасни и тази връзка с лекота се установява през жизнения път, когато това дете вече не е дете. Родителската роля е да помагат на детето да открива много други, нови за него стратегии за справяне в трудни и напрегнати моменти. В никакъв случай обаче родителят да насочва единствено към храната като решение и награда.

Още за формиращата връзка родител – дете и психологическите рискови фактори за хранителни разстройства според мащабно изследване от 2023 г. в Journal of Eating Disorders (Barakat и екип):

  • Един от най-силните рискови фактори за хранително разстройство е перфекционизмът, особено типът перфекционизъм, наречен самоориентиран перфекционизъм, който включва поставянето на нереалистично високи очаквания към себе си.

  • Когнитивна ригидност - затруднението при преминаването от една задача към друга или от едно психическо състояние към друго.

  • Склонността към импулсивност и предприемането на действия без да се обмислят последствията, особено когато се изпитват негативни емоции, е свързана с повишен риск от хранителни разстройства от типа на преяждане/повръщане.

  • Затрудненията при регулиране на емоциите и липсата на емоционална осъзнатост са рисков фактор за всички видове хранителни разстройства.

  • Склонността да се избягва мисленето, чувстването или правенето на неща, които са стресиращи или могат да доведат до наказание, се свързва с повишени нива на хранителни разстройства в сравнение с хора, които не проявяват склонност към този тип поведение.

  • Недоволство от външния вид. Външният вид обхваща както отношението към тялото, така и усещането в тялото.

  • Лична история на психично заболяване. Изследвания показват, че значителна част от хората с хранителни разстройства страдат от разстройства на настроението като депресия и тревожни разстройства (включително генерализирана тревожност, социална фобия и обсесивно-компулсивно разстройство) преди появата на хранителното разстройство. Например, проучвания показват, че приблизително 90% от хората с хранително разстройство страдат и от депресия, а 67% са имали признаци на тревожно разстройство.

  • Лична история с употреба на вещества.

EMDR терапия за проблемна връзка с храната, свързана с преяждане (Binge eating disorder - BED)

BED се характеризира с повтарящи се епизоди на преяждане и консумиране на по-големи количества храна в определен период от време, отколкото повечето хора биха консумирали в същата ситуация. Други свързани с това поведения включват много бързо хранене, хранене след достигане на ситост, хранене, когато не се чувства глад, и хранене насаме. Това поведение е съпроводено с интензивни чувства на „загуба на контрол“ над храненето, срам и вина. BED се диагностицира, когато дадено лице се храни прекомерно средно поне 1 ден в седмицата в продължение на 3 месецa.

Причините за преяждането винаги са сложни и обикновено са свързани както с минали, така и с настоящи стресови фактори, биохимия и генетика. Значителен брой проучвания показват, че поведенческите усилия за отслабване много рядко водят до дългосрочна загуба на тегло. Оказва се, че диетите са един от най-големите предпоставки за развитието на хранителни разстройства, смята Amy Pershing с повече от 35 години опит като хранителен консултант. Още повече, според нея предписването на диети често се равнява на предписване на разстройства в хранителното поведение. Диетите могат да доведат до строги ограничения в храненето и недохранване, цикли на гладуване и преяждане, както и до други хранителни разстройства и свързаните с тях медицински усложнения.

Отвъд познатите проблеми на адаптация на тялото към редуцирането на калориите в диетите и гладът за храна, особено когато е забранена, диетите не се адаптират към текущите промени в тялото и не могат да отговорят на променящите се нужди в него. Диетите правят хората по-малко склонни да се доверяват на собственото си тяло. Диетите са изтощителни и носят нескритото послание към телата ни, че не ги харесваме. Както при повечето хранителни разстройства, значителният срам от тялото обикновено е част от цялостната картина, независимо от действителния размер на човека. Повлияни от субкултурни течения все повече се счита за нормално, както за жени, така и все повече за мъже, да не харесваме тялото си. Много хора с лоша връзка с храната са преживели тормоз, свързан с теглото, коментари пред хладилника от страна на семейството, партньорите, лекари и здравни специалисти и обществото като цяло. EMDR терапията се прилага като психологическа интервенция за подпомагане на хора с хранителни разстройства. Многобройни проучвания са установили връзка между  дисфункционалните привързани отношения с храната и историята на травматични събития в живота. Терапията за десенсибилизация и преработка чрез движения на очите (EMDR) е ориентирана към минали негативни преживявания, настоящи провокатори на симптомите, развити от тези преживявания, и всякакви бъдещи пречки за ефективно функциониране. Ф. Шапиро (2001) описва EMDR като ръководена от модела за адаптивна обработка на информация (AIP), който постулира, че психологичните разстройства без органична причина се дължат на непреработени спомени, съхранени в мозъка. Целта на сесиите с EMDR терапия е да реактивират собствената неврологично базирана обработка на информация чрез двустранна стимулация, която интегрира спомена в по-големи мрежи от спомени и му позволява да достигне до адаптивно разрешение (Изабел Фернандез и екип).

EMDR помага за справяне с основните причини за хранителните разстройства, а не само със симптомите. Когато травмата се преработи, хората често изпитват:

  • По-малко желание да се ограничават, да преяждат или да се изчистват;

  • Повече лекота и състрадание към тялото си;

  • Облекчение от натрапчиви мисли и срам;

  • Повишена способност безопасно да изпитват емоции;

  • По-силна връзка с глада, ситостта и вътрешните сигнали.

 

С EMDR терапия не се борите със себе си, а откривате тази част от вас, която ви е пречила да сте в хармония със себе си.

Next
Next

Купих си нещо, за да се почувствам по-добре.