EMDR терапия за емоционални травми при деца от Аутистичния спектър - 2
Интересът към EMDR терапията от родители на деца с аутизъм може да се дължи и на факта, че децата с аутизъм могат да преживяват повече травми в сравнение с хората без аутизъм (Kerns et al., 2015), а също и да възприемат живота си като по-труден за адаптиране, по-труден за разбиране, по-травматичен като цяло. Травматичните събития от детството се свързват с широк спектър от негативни физически, психологически и адаптивни последици през целия живот и са една от малкото идентифицируеми причини за психиатрични заболявания. Децата от аутистичния спектър могат да бъдат изложени на повишен риск както от преживяване на травматични събития, така и от развитие на травматични последици. Това може да се дължи на различия в обработката на информацията и сензорните възприятия, както и на социално-емоционални затруднения, които могат да доведат до преживяване на срам, повишена тревожност и последваща социална изолация. Съществуват индикации в клинични примери, базирани на споделени практики от терапевти, че неблагоприятни събития, които много хора възприемат като леко неприятни или досадни, могат да бъдат възприемани като изключително стресиращи или травматични от хората с аутизъм (Taylor & Gotham, 2016). Съпътстващата симптоматика на афективни и тревожни разстройства често се наблюдава при младежи с разстройства от аутистичния спектър през юношеството и зрелостта. Въпреки това малко се знае за факторите, които биха могли да предразполагат към проблеми с настроението и тревожността.
Аутизъм: нарушение в развитието, характеризиращо се с:
(1) различия (нарушения) в социалната комуникация и взаимодействие и
(2) проява на ограничени или повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности (Американска психиатрична асоциация (APA), 2013).
Тежестта и въздействието на основните характеристики на аутизма варират между отделните хора. При някои се наблюдават изразени характеристики, които се забелязват още в ранното детство; при други се наблюдават по-незабележими характеристики, които се диагностицират едва в зряла възраст.
EMDR терапия
Психологическите терапии обикновено изискват адаптиране (Kerns et al., 2016), например: да се отчетат различията в социалната комуникация, сензорните предпочитания, нива на чувствителност и затрудненията в изпълнителните функции.
Адаптациите могат да се отнасят до структурата на терапията, например:
по-къси сесии в следствие на емоционално претоварване и умора в детето от преживяването на спомена, с който се работи;
или по-дълги сесии, предвид триадата в общуването: родител (майка) – дете – терапевт;
по-структурирани или по-малко структурирани сесии, съобразени с индивидуалния подход и работа с детето;
възможна е по-дълга подготвителна фаза и инсталиране на ресурси, отново съобразени с нуждите на детето и областите, които биха изисквали засилване на качества и опора;
Адаптациите могат да се отнасят и за процеса, например:
адаптиране на използвания език,
по-голяма прозрачност на процеса и използване на повече/по-малко визуални образи,
и съдържанието – една сесия може да цели максимална преработка или да предвижда частична работа по намаляване на емоционалното напрежение на конкретен детайл в травматичното преживяване, за да осигури последващата плавна работа в следващата сесия.
В идеалния случай адаптациите се определят съвместно с децата и родителите, като се установява какво работи (Stark и екип, 2021).
EMDR може да бъде особено полезна за децата с аутизъм по няколко причини. За разлика от другите психологически терапии,
разчита в по-малка степен на устната комуникация и на предположенията за това какво е „дисфункционално“ и какво не,
достъпна е за хора и деца с ограничени езикови умения и/или с трудности в социалната комуникация,
EMDR терапията се адаптира добре към различни нива на способности. (Fisher & van Diest, 2022)
Пример с техниката: Безопасно място
Някои хора и деца с аутизъм изпитват затруднения с абстрактните понятия. Някои от тях са в състояние да изберат сред спомените или да активират въображението си и да си представят „безопасното място“, на което се чувстват прекрасно, спокойно, свободно, добре. Други не са способни на това и наистина не могат да си представят какво е това „безопасно място“. В такива случаи картинките са от голяма помощ и за терапевта и за въображението на детето. Подсказването с образ може да улесни инвентаризацията на спокойни и приятни места, където би искало да си представи, че му харесва да бъде.
Често създаването на защитен „балон“ в представата на детето, в зависимост от неговите възможности е подходяща техника. Любима играчка (осигурена отново със сътрудничеството на родителя) може да помогне за стабилизацията. Личната играчка дава стабилност в новата или не до там познатата среда на кабинета на терапевта.