EMDR терапия за ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) / OCD (obsessive-compulsive disorder)
EMDR за OCD
Обсесивно-компулсивните разстройства (ОКР) се характеризират с появата на натрапчиви и тревожни мисли, които човек обикновено възприема като безсмислени и които са съпроводени от нуждата да ги „поправи“ или неутрализира (Salkovskis). Обсесивно-компулсивното разстройство е тежко и инвалидизиращо клинично състояние, което обикновено възниква в края на юношеството или в началото на зрелостта и има хроничен ход, ако не се лекува.
ОКР има четири тематични прояви (Joyce Blake):
замърсяване,
отговорност за нанесена вреда,
неприемливи мисли,
и симетрия.
Често срещани са повтарящите се мисли за замърсяване, нуждата нещата да бъдат подредени в определен ред или последователност, повтарящи се съмнения, агресивни или ужасяващи импулси, както и сексуални образи. Обща характеристика на тревожните мисли (обсесиите) е, че те се разграничават от действителните убеждения на човека за себе си и за другите (Robbins et al., 2019). Обсесиите могат да се разграничат от прекомерните тревоги относно ежедневни събития, тъй като те не са свързани с реални проблеми.
Обсесията е устойчива мисъл, идея, образ или импулс, които се възприемат като натрапчиви или неподходящи и предизвикват изразена тревожност, дистрес или дискомфорт. Обсесиите често се описват като его-дистонни, тъй като се възприемат като чужди или несъвместими с личността и извън контрола на страдащия.
Реакцията към дадена обсесия често е опит да се игнорира и/или потисне мисълта или импулсът, или да се неутрализира чрез компулсия (действие).
Компулсиите могат да се извършват явно:
например подреждане,
почистване,
броене
или някаква друга форма на търсене на успокоение;
или скрито:
потискане на мисли,
умствено отвличане на вниманието
или избягване.
Функцията на компулсиите и ритуалите на избягване е да облекчат тревожността и/или да предотвратят възприетия риск от нанасяне на вреда на себе си или на другите (Американска психологическа асоциация, 2013).
Компулсивното, явно поведение, като повтарящо се миене или проверка, е най-очевидната форма на неутрализиране, но неутрализирането може да приеме и формата на когнитивни поведения, като например мислене на „добра мисъл“ всеки път, когато възникне обсесивна (натрапчива) мисъл. Неутрализиращото поведение, било то мислено или явно, обикновено се проявява повтарящо се и често се идентифицира като основния проблем, който кара страдащия да потърси лечение (Paul M. Salkovskis).
EMDR терапия за обсесивно-компулсивно разстройство
Изследвания от 2017 г. (Miller и Brock) сочат, че ОКР може да бъде реакция, която се развива вследствие на неблагоприятни събития в детството. Те намират връзка между травма в миналото и настоящата изява на симптомите. Излагането на травма в миналото е свързано с по-висока тежест на симптомите на ОКР, като връзката е по-силна при жените. Четири вида междуличностна травма се свързват със сериозността на симптомите:
насилие,
емоционална злоупотреба,
сексуална злоупотреба
и пренебрегване.
Преживяната в миналото травма се свързва с по-тежки компулсии, но не и с обсесии. Родители, които са упражнявали емоционално насилие или са проявявали небрежност, може да са попречили на способността на детето да се саморегулира или да се успокоява само.
Протоколът за ОКР в EMDR терапията събира анамнеза за значими преживявания и предлага, чрез дискусия и чрез обратно проследяване (floatback), начин за откриване на по-ранни ключови спомени и събития, към които обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) може да е било реакция при някои клиенти, точно както посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) може да бъде реакция при някои хора към прекомерния стрес след внезапно събитие, застрашаващо живота или целостта (Nick Crichton).
При EMDR-терапията на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) се работи върху оценката на заплахата, произтичаща от нежеланите натрапчиви мисли, и вторичните оценки на контрола, така че те да не бъдат вече доминиращи в личността. Осведомяването за състоянието и начините за неговото лечение трябва да бъде последвано от внимателно разбиране и анализ на условните тригери, избягването на преживявания, оценките, емоциите, поведението, физическите усещания съответния пациент. Това разбиране може да бъде непрекъснат процес по време на терапията.
* ОКР може да затрудни клиента да осъзнае и да се свърже с тези фактори от по-ранни житейски преживявания – които след това, понякога извън съзнанието на клиента, могат да формират основата за скрита съпротива срещу всяко директно лечение на симптомите.