EMDR терапията за травми при деца от Аутистичния спектър – 1. Методът за разказване на истории
Неблагоприятните преживявания в детството (Adverse childhood experiences (ACEs)) се отнасят до широк спектър от събития, които могат да отразяват физически или психологически заплахи за безопасността, както и лишаване от основни нужди, жизненоважни ресурси или грижи, необходими за процъфтяването и здравословното развитие на децата. (Damion J. Grasso) Еднократно събитие, дори привидно много обикновено, може да бъде преживяно като изключително травматично от детето поради значението, което то му придава.
Психологическите терапии обикновено изискват адаптиране, за да бъдат по-достъпни и ефективни за хората с аутизъм, същото се отнася и за адаптирането на класическия EMDR протокол за деца. Събиране на анамнеза (Sherri Paulsen) – съображения и допълнителна информация в подготовка за сесия:
Подробна история на травмите - децата с аутизъм обикновено имат обширна история на малки травми свързани със спецификите на социалната среда – например: затруднения в ориентацията и избор на стратегия за справяне.
Децата с аутизъм често са чувствителни към шума. Прекаленото говорене може да бъде както объркващо, така и досадно за тях. Срещите за събиране на анамнеза могат да бъдат ориентирани към работа с родителите, които освен детайли за състоянието на детето, да предоставят и документи от предходни изследвания и работа със специалисти. Също така, нека детето не чува какви са притесненията на родителя, нека детето „не научава“ в какво не се справя, защото това може да добави тежест на плещите му и още едно негативно вярване към представата му за себе си.
Подробната информация за сензорната обработка е важна и необходима. Медицинска история - кризи и алергии, включително хранителни алергии или преживявания свързани с рестрикция или отвращение към определени храни. Знанието за предпочитани и избягвани стимули може да спести кризисни моменти на терапевта, който неволно може засегне проблемна тема за детето с аутизъм: картофено пюре, банани, броколи, сладолед и т.н.
Стил на социално взаимодействие и идеи за подкрепление, за да изготви терапевтът индивидуалния си подход на общуване. Специфичните интереси и силните страни на детето са необходима рамка за работа с ресурсите му.
Поведенчески тригери, история и предпочитания в общуването, включително рецептивен и експресивен език, жестомимика, предпочитани теми и общуване с картинки дават необходима за терапевта рамка.
Методът за разказване на истории на Joan Lovett е универсален при работата с малки деца, а също и много подходящ за EMDR терапевтична работа с деца от аутистичния спектър. Децата често не са в състояние да посочат произхода на състоянието си или връзката на симптомите им с конкретни и изобщо травматични събития в живота им. Достъпът до травматичния спомен може да бъде затруднен, защото концентрацията на вниманието да не е устойчива. Възможно е посещението в терапевтичния кабинет да е достатъчно напрягащо за детето и то да е включено в режим „да се справя на новото място“. Терапевтичната работа със затрудняващи се в изразяването на чувствата си деца включва трети лица в терапевтичния процес. Например: родителите описват/разказват историята на травмата по време на EMDR сесията заедно с детето. В ръководство за родители Amanda Syderhelm подчертава „разказват с“, а не „на“ детето – разликата е фина, но важна в поканата към децата да се включат. Така се казва на децата, че участват в това действие всички заедно. Това не е ситуация, където има очевидна разлика в силата и контекста между ролите на участващите в терапевтичния процес. Когато се разказва историята с детето, стартира процес, в който родителят е спътник, няма отговорите на въпроса как ще реагира детето на тази история и по този начин отваря пространство за автентична работа. Разказването на истории всъщност позволяват да се навлезе в детския вътрешен свят чрез метафора. Това им дава безопасното разстояние, за да могат да се отворят за работа, дори и да се затрудняват да облекат с думи спомена, чувствата си или състоянието си. Добрата подготовка на родителя гарантира ефективността на терапевтичната сесия. Предварителната сесия само с родителя не само дава насоките за терапевтичния план, а и позволява на терапевта да подготви(обучи) родителя как протича сесията, какво да очаква, какъв език да използва в разказа. И разбира се, една предварително написана история винаги е по-добра от създадената на момента по време на сесията.
Изследванията върху детското развитие сочат, че децата вече започват да създават истории за събития от собствения си живот още преди навършването на три години (Howe & Courage, 1997). Тези разкази помагат на детето да осмисли света и представляват основен градивен елемент за постигането на психологическа интеграция у детето (Siegel, 2015). До петгодишна възраст децата са способни да създават свои собствени разкази и знаят, че от историите се очаква да имат определено начало, среда и край. От края се очаква да предостави разрешение на усложненията в сюжета, които са се развили в хода на историята (McAdams, 2001).