Транзакционен анализ

Транзакционният анализ е създаден от д-р Ерик Берн - новатор и творчески мислител, който обединява някои от най-ефективните идеи в областта на психотерапията (аналитична, когнитивно-поведенческа, феноменологична) в една мощна теория и практика. Тя е една от най-известните и практикувани като теория и метод на психотерапията, а също така се използва в широк спектър други направления, най-вече в консултирането, коучингa и образованието.

Транзакционният анализ е едновременно психодинамична теория за личността и психотерапевтичeн метод. В основата е поведението на личността и социалните отговори (транзакции) в резултат на това поведение. Приема се, че личността е изградена от три базисни “его състояния”, означени като Родител, Възрастен и Дете, чрез които могат да се опишат структурата на личността и сложните междуличностни взаимодействия. С понятието Родител се определят всички нагласи, чувства и поведения, предадени от родителите или значимите други в живота на личността, т.е. всички правила, етични норми и ценности. С понятието Възрастен се определят всички мисли, чувства и поведения, свързани с „тук и сега“. С понятието Дете се определят всички мисли, чувства и поведения, които са остатъци от детството на личността, т.е. фиксациите от миналото. Според Берн всяко едно от тези три его състояния представлява цялостна система от мисли, чувства и поведения, чрез които хората си взаимодействат.

Изследвайки множеството взаимоотношения, които личността всекидневно осъществява, Берн стига до извода, че в този процес на обмен на послания има два субекта: Аз (Ние) и Ти (Те) и две полярни позиции, заемани от тях: да бъдеш О.К. и да не бъдеш О.К. Използвайки тези базисни предиктори, Берн формулира общо четири на брой възможни комбинации, които той нарича базисни позиции:

1. Аз съм ОК (добър) - ти си ОК (добър).

Това, че хората са ОК, е изявление за тяхната същност, а не непременно тяхното поведение. Тази позиция се характеризира с отношение на доверие и откритост, готовност за даване и приемане и приемане на другите такива, каквито са. Хората са близки до себе си и до другите. Няма губещи, а само печеливши.

2. Аз съм ОК (добър) - ти не си ОК (добър).

Това е позицията на хората, които проектират проблемите си върху другите и ги обвиняват, принизяват и критикуват.

3. Аз не съм ОК (добър) -Ти си ОК (добър).

Това позицията, която е известна като депресивна и се характеризира с чувство за безсилие в сравнение с другите. Обикновено такива хора работят в посока да обслужват нуждите на другите, вместо своите собствени и като цяло се чувстват слаби, в по-неблагоприятна позиция или жертви.

4. Аз не съм ОК (добър) -Ти не си ОК (добър).

Известна още като позиция на безсмислието и разочарованието. Действайки от това място, хората са загубили интерес към живота и могат да го възприемат като напълно безперспективен. Тази саморазрушителна позиция е характерна за хора, които не са в състояние да се справят в реалния свят и може да доведе до крайно оттегляне.

В действителност всеки от нас има любима позиция, от която действа при стрес. Предизвикателството е да осъзнаем как се опитваме да превърнем живота в реалност чрез нашите основни екзистенциални позиции и да създадем алтернативи.