Следният текст е интервю публиквано в Point Of View, 19 октомври 2026г.
Когато говорим за последиците от бедствия, инциденти или други кризисни събития, обикновено мислим за видимите щети. Много по-рядко обръщаме внимание на психологическата травма, която често остава незабелязана, въпреки че може да съпътства засегнатите дълго след края на кризата. Именно върху ранната психологическа подкрепа е фокусирана дейността на ASSYST Bulgaria – организация, която работи за навременна помощ на хора, преживели травматични събития, чрез международно разработения ASSYST Protocol.
За това какво представлява ранната психологическа интервенция, кога е най-важна, как работи организацията и какви са предизвикателствата пред изграждането на подобна система в България разговаряме с Весна Ненчева – консултант психолог и терапевт с дългогодишен професионален опит и част от екипа на ASSYST Bulgaria.
Бедствията мобилизират огромен ресурс за справяне с непосредствените последици. Има ли обаче аспект от възстановяването, който системно подценяваме?
Бедствията не са редки събития, те се превръщат в част от нашата реалност: земетресения, наводнения, пожари, които с размера си са страшни като преживяване и трудни за преодоляване. Когато такова събитие се случи, фокусът ни е върху мобилизация и предоставяне на храна и вода, всичко от първа необходимост за пострадалите в района на бедствието. Много повече говорим за мащабите на бедствието, докато темата за психичното здраве наистина остава на заден план или не говорим за нея. Аз благодаря за възможността да погледнем през тази перспектива.
Възможно ли е човек да изглежда невредим след бедствие, а всъщност да преживява сериозна психологическа травма?
При много хора няма външно наблюдавани признаци за физически наранявания, и въпреки това може да има крайни емоционални преживявания и травми. Хората са шокирани, дезориентирани или неспособни да осмислят какво точно се случва и какъв ефект може да има преживяването върху тях. Когато тези първоначални реакции отшумят, идват на ход различни мисли, чувства и промени в моделите на поведение.
Как изглеждат психологическите промени в пострадалите от бедствия хора?
Силни, крайни или неочаквано нови и непредсказуеми чувства могат да се появяват: хората може да се чувстват тревожни, нервни, претоварени или обзети от скръб, а също да се чувстват по-раздразнителни или с променливо настроение от обикновеното им такова. Възможно е да се появят повтарящи се и ярки спомени, които да възникват без видима причина и да са съпроводени с учестено сърцебиене или изпотяване, мозъчна мъгла, трудности в концентрацията и вземането на решения.
През тези първи дни хората, преживели бедствие се опитват да осмислят случилото се, да се грижат за семейството си. Успяват ли да се върнат към обичайната си рутина?
Трудно! Нарушени могат да бъдат и навиците за сън и хранене – някои хора могат да ядат прекалено много и да спят прекалено дълго, докато други изпитват безсъние, повтарящи се кошмари или нежелани мисли за бедствието и загуба на апетит. Чувствителността към дразнители от ежедневието се обостря, като силни шумове, миризми, разговори, картини от новините или много широк спектър от други стимули от околната среда могат да събудят спомени за бедствието. Тази сензитивност може да води до физически симптоми, например: внезапно или натрапчиво главоболие, гадене и болки в гърдите, паник атаки.
Всъщност тук говорим за феномена ограничено бъдеще: Травмата може да повлияе на вярванията на човека за бъдещето: загуба на надежда, ограничени очаквания за живота, страх, че животът ще приключи внезапно или преждевременно, или очакване, че нормалните житейски събития няма да се случат (например достъп до образование, възможност за значима и сериозна връзка, добри възможности за работа). Страхът, че бедствието или стресовото събитие ще се повтори започва да доминира и това много естествено води до една цялостна умора и липса на физическа или емоционална енергия, социална изолация и депресия.
Какво се случва с човек в първите часове и дни след преживяна травма и защо именно този период е толкова важен?
Поради интензитета на преживяването всичко се случва много динамично: стимули от външната среда, емоционална и физическа реакция към тези стимули, интензивен процес на вземане на решения, от които зависят много други последващи решения. Можем да илюстрираме какво се случва с човек при преживяване на бедствие в 6 емоционални фази:
Преди бедствието: чувство на уязвимост и усещане за загуба на контрол или загуба на способността за защита на себе си, семейството си, другите наоколо при бедствията, които връхлитат без предупреждение. Бедствията, за които има предупреждение, пък могат да предизвикат чувство на вина или самообвинение за подценяването на предупрежденията.
Фаза 2: на сблъсъка и въздействието. Бавните бедствия с ниска степен на заплаха имат психологически ефекти, които се различават от тези на бързите и опасни бедствия. Реакциите варират от шок до паника. Първоначалното объркване и неверие се сменят с фокус върху самосъхранението и защитата на близките и семейството. Това обикновено е най-кратката фаза.
Героичната фаза е характерна с високо ниво на активност, предизвикано от адреналина и ниско ниво на продуктивност, поради стеснения обхват на вниманието, също характерно е чувството на алтруизъм и спасително поведение.
Фазата „надежда“ е характерна с драматична промяна в емоциите, пристигат доброволци, всички са сплотени, заедно работят по разчистване на района и дори се появява оптимизъм, че всичко бързо ще се върне към нормалното. Тази фаза рядко продължава по-дълго от присъствието на помагащите, затова и някои автори я наричат „меден месец“.
И идва фаза 5 на разочарованието, защото хората започват да осъзнават ограниченията на помощта при бедствия. Оптимизмът спада, а стресът продължава да оказва своето въздействие. Разминаването на нуждите и предоставената помощ водят до чувство на изоставеност, безнадеждност, безсилие. Тази фаза може да продължи месеци, дори и години. Тя се удължава от събития, които я провокират, като например поредната годишнина от бедствието или повторяемостта на същото бедствено събитие в други райони напред във времето.
Психологичната подкрепа текущо е нужна и адекватна, за да засили вътрешните ресурси на човека за справяне и адаптиране, да подкрепи в личното разбиране за преживяното, да лекува травмата. Фазата на възстановяването е последната и най-продължителната, в която хората и общността започват да поемат отговорност за възстановяването на живота си и се приспособяват към новата нормалност, а това може да продължи години.
В основата на работата ви стои международно разработеният ASSYST Protocol. Какво представлява този метод?
ASSYST е научно обоснован подход, създаден да помага на хора, които се чувстват претоварени, тревожни или разстроени поради неотдавнашни или продължаващи предизвикателства като природни бедствия. Представете си го като психологическа първа помощ, но в една сесия, която помага за намаляване на стреса и стабилизиране на емоциите, без да е необходимо да се споделят лични подробности за ситуацията. Този подход е основан на AIP (моделът за адаптивна преработка на преживяванията), което означава, че произтича от същата перспектива като EMDR терапията (десенсибилизация и преработка чрез движения на очите) и се фокусира върху начина, по който мозъкът обработва и съхранява информация.
ASSYST не е създаден за идеалните условия на терапевтичния кабинет, той е създаден за реалностите на реагирането при извънредни ситуации, с една цел: да достигне до възможно най-голям брой хора с подходящата подкрепа, в подходящия момент. Той е разработен по време на хуманитарна работа на терен, където количеството хора е голямо, а ресурсите от работещи на терен терапевти и психолози е ограничено, именно в отговор на спешната необходимост бързо да се помогне на голям брой хора.
Как този подход се прилага на практика? Как протича една интервенция и кога тя е индивидуална, а кога – групова?
Говорим за интервенция, изключително съобразена с травматичния опит, фокусирана върху намаляването на симптомите на интрузия, като може да се провежда индивидуално или в групи, както лично, така и онлайн, което я прави изключително мащабируема за хуманитарни условия по целия свят.
Когато говорим за интрузия в терапевтичната работа, разбираме неволното нахлуване в съзнанието на натрапчиви мисли, образи, импулси или спомени, които се появяват против волята на човека.
Какво ви убеди, че именно тук има нужда от организация като ASSYST Bulgaria?
ASSYST Bulgaria е неправителствена организация в обществена полза, насочена към ранна психологическа подкрепа и психосоциална стабилизация при бедствия, кризи, масови инциденти и продължителен стрес. Организацията ни работи за развитието на устойчив капацитет за спешна психологическа помощ чрез полева работа, обучение и супервизия на специалисти, като част от международната мрежа ASSYST Humanitarian & Research Projects, основана от д-р Игнасио Хареро (Мексико).
Организацията е част от глобална мрежа неправителствени организации, които прилагат разработения ASSYST протокол. От къде тръгва идеята?
ASSYST организациите по света носят името на протокола с разширение на държавата на основаване и функциониране. От самото си създаване в Мексико, ASSYST протоколът е прилаган след земетресения, наводнения, въоръжени конфликти и хуманитарни кризи в Турция, Украйна, България, Австралия, Нова Зеландия, както и в повече от 56 други държави. Зад абревиатурата ASSYST (Acute Stress Syndrome Stabilization) стои мащабната работа на д-р Хареро и екипът му от 1998 г. насам.
Безплатната подкрепа, която предоставяте, има конкретен фокус и не замества общата психологическа помощ или дългосрочната терапия. При какви кризисни и травматични ситуации може да се потърси ASSYST Bulgaria и как определяте към кои хора или групи да насочите работата си?
Може да ни потърсите при кризисни ситуации като наводнения, урагани, земетресения, горски пожари или транспортни инциденти, травматични ситуации като битови травми, засягащи общността или тежки производствени инциденти, училищни също така. ASSYST протоколът е разработен като интервенция с ниска интензивност, приложим е в широк диапазон възрасти. Подходящ е както за възрастни, така и за деца. Важно е да уточним, че ASSYST не е предназначен да замести нито „Първа психологична помощ“, нито психотерапията, фокусирана върху травмата, а запълва критичната празнина между тях, като осигурява ранна невропсихологична стабилизация непосредствено след бедствие или критичен инцидент.
ASSYST Bulgaria допринася и за развитието на професионалната общност чрез обучения. Какви обучения организирате, към кого са насочени и защо те са важна част от мисията на организацията?
Организацията е млада и отворена да се разширява с колеги, които са ориентирани да работят с тежката материя на травмата от бедствия. Предоставяме обучения, които са напълно безплатни за специалистите.
За да може ASSYST Bulgaria да реагира при възникване на криза и да предоставя подкрепата си безплатно, зад доброволния труд трябва да стои и устойчива организационна основа. От какви ресурси и форми на подкрепа имате нужда на този етап и как могат да допринесат бизнесът, дарителите и институциите?
Предизвикателството е да се осигури финансиране за полева работа на клиничните специалисти в засегнатите райони. Отправяме отворена покана за партньорства с колеги психолози, които припознават себе си с целите на нашата организация, както и организации, които биха добавили ресурси, за да стане възможно това.
Търсим партньори, които вярват, че психологическото възстановяване трябва да бъде неразделна част от готовността за бедствия, реагирането и възстановяването.